Въведение

Мъртвият обем на системата или още обемът на градиентното забавяне може да се опише, като обем между точката на смесване на елуентите в смесителя и началото на аналитичната колона.

Мъртвите обеми варират в широки граници в зависимост от конфигурацията на инструмента, производителя, обема на използваните капилярни линии, различията между бинарни и кватернерни помпи, и инсталирането на различни миксери. Стандартните стойности за мъртвия обем на някои популярни системи са показани в таблица 1:

Таблица 1: Стандартни стойности за мъртвия обем на различни хроматографски системи.

Този мъртъв обем на системата не е от голямо значение при изократни методи за анализ, тъй като състава на мобилната фаза остава постоянен.

При градиентните методи това не е така. Обемът между точката на първоначалното смесване на елуентите и точката, в която тази смес достига до аналитичната колона може да има значително въздействие върху задържането и селективността на аналита. Трансферът на градиентни методи между различни инструменти може лесно да измени хроматограмата (времената на задържане, поредността на пиковете) в резултат от различните мъртви обеми. Поради тази причина е важно той да бъде правилно определен и отчетен за осигуряване на прецизен трансфер.

Методология

Мъртвият обем може да се определи по следния начин:

1. Аналитичната колона се заменя с конектор (ZDV) или съпротивителна капиляра. Винаги трябва да се съблюдава максималното допустимо налягане на детекторната клетка.

2. Зарежда се дест. вода на линия А и дест. вода съдържаща 0.1% обемни единици ацетон на линия B.

3. UV детектора се настройва на 265 nm.

4. Стартира се градиентен метод според стойностите в таблица 2 при поток от 2 mL/min.

Таблица 2: Градиент за определяне на мъртвия обем.

Получената хроматограма е видна на фигура 1.

Фигура 1: Примерна хроматограма получена при определяне на мъртвия обем на системата по описания метод.

За да се определи средата на същинския градиент (t_0.5) трябва да се извади UV абсорбцията в края на градиента (A_max) от UV абсорбцията в началото на градиента (A_min). Разликата се дели на две и се определя времето за достигане на A_0.5. След това може да се изчисли времето за преодоляване на мъртвия обем, както следва:

където t_D означава мъртвото време в минути, а t_G е градиентното време в минути. След това мъртвият обем на системата може да бъде пресметнат по формулата:

където F е скоростта на потока в mL/min.

Таблица 3: Работен пример за определяне на мъртвия обем.

Заключение:

Това е един прост и общовалиден метод за определяне на мътрвия обем при градиентна хроматография.