Как да определим мъртвия обем и порьозността на колоната
Измерването на вътрешния мъртъв обем на аналитичната колона за течна хроматография е полезно за различни приложения като: определяне на времето за постигане на равновесно състояние на колоната, настройка на обема на инжектиране, правилна настройка на градиентно елуиране и т.н.
Приблизително определяне на мъртвия обем
Приблизително пресмятане на обема на колоната в mL може да се направи чрез уравнението:
![]()
където L е дължината на колоната в mm, а dc е вътрешния диаметър на колоната в mm.
С този метод може да се пресметне приблизителният обем с точност до 10%, което го прави подходящ, когато VM не е от съществено значение, например за определяне на подходящите равновесни времена или достигане на равновесно положение на колоната след градиентен метод.
Изчисляване на VM
За някои дейности, като трансфериране на метод, е необходимо по-точно определяне на вътрешния мъртъв обем на колоната. Изчисляването на обема на празната тръбичка от неръждаема стомана на една колона е лесно посредством формулата πr2L. Когато обаче колоната се напълни и пакетира с частиците на неподвижната фаза, само една малка част от този обем остава свободен и може да бъде зает от подвижната фаза. Когато умножим и по коефициянта на порьозност на частиците (ɛ) можем да направим точно пресмятане по формулата:

Трябва да се отбележи, че различните частици на неподвижните фази, например напълно порьозните и полупорьозните частици с твърдо ядро, имат различни коефициенти. Напълно порьозните частици на АСЕ имат коефициент 0.63 , докато частиците ACE UltraCore са с коефициент 0.55. Тези стойности варират при различните производители, което следва да се отчита в изчисленията. Таблици 1 и 2 показват изчислените стойности на VM за най-често използваните напълно- и полу- порьозни пълнежи на колоните ACE.

Таблица 1: Изчислени стойности за VM в mL за често използвани напълно порьозни колони АСЕ 100 Å (ɛ=0.63)

Таблица 2: Изчислени стойности за VM в mL за често използвани полупорьозни колони АСЕ UltraCore (ɛ=0.55)
Експериментално определяне на мъртвия обем на колоната и нейната порьозност
Ако не ни е известно колко порести са частиците на пълнежа или пък е необходимо да се направи много точно пресмятане, двете стойности VM и ɛ, могат да се определят експериментално чрез измерване на мъртвото време на колоната (t0) посредством инжектиране на аналит или разтворител, който няма задържане (виж фигура 1):

Фигура 1: Експериментално определяне на t0 посредством инжекция с вода за колона ACE Excel 5 C18, 150 x 4.6 mm. Мобилна фаза MeCN:H2O (40:60) + 0.1% мравчена киселина. Температура: 300С. Детектор: UV, 210 nm.
Инжектирането на подобна проба или на чиста подвижна фаза (например вода) може да се използва за предизвикване на смущение в базовата линия в t0 (фигура 1). Урацил или тиурея са често използвани за маркиране на t0 при обратните фази, докато толуенът може да се използва за HILIC колоните. Йонните компоненти също могат да се използват за маркер, но е необходимо да се обърне специално внимание, за да се избегне обратно йонизиране от порите на пълнежните частици. Който и метод да се приложи, е важно да се измерва t0 в една и съща точка на смущението на базовата линия при различните проби и колони. VM може да се пресметне като умножим стойността на t0 по скоростта на потока (F) измерена в mL/min:
![]()
Ако е необходимо може да се пресметне и порьозността на колоната по формулата:

Колони с малки размери
Когато замервате мъртвия обема на колоната посредством определяне на мъртвото време или t0 , вие всъщност определяте обема на колоната заедно с извънколонния обем на системата ECV (extra column volume), който включва и потока в компонентите на аутосемплера, капилярните линии, детекторната клетка и др. Как се определя ECV ще бъде отделно разгледано в следваща статия #0017. За широкоизползваните колони с нормален диаметър (например 4.6mm i.d.) този обем е пренебрежимо малък спрямо обема на колоната. За по-малки колони обаче (например 2.1mm i.d.) този допълнителен обем може да окаже сериозно влияние и следва да бъде определен в mL и изваден следвайки формулата:
![]()
Заключение
Определянето на мъртвия може да се извършва по различна методика в зависимост от условията и целта, което го прави удобен и гъвкав инструмент за рутинна работа във всяка лаборатория.


